Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Красьо – Черния и му казал:
- Красьо, другата седмица ще идва на посещение президента Първанов, искам всичко да е на ред.
Красьо – Черния го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Красьо – Черния още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата... След месец началника отива по същия повод при Красьо – Черния със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Красьо – Черния, отново големите софри - всичко минало безпроблемно. След още два месеца, началника пак отива при Красьо – Черния и му казва:
- Красьо, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана - за литургията на Папата.
Така и станало - отишли на литургията, а там много народ. Красьо – Черния и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона:
- Красьо, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Красьо – Черния, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Красьо – Черния го попитал:
- Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
- Добре... че си приятел с Първанов го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава - как да е; но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:
- Абе, кой е оня там горе до Красьо – Черния?
