Deportation 20100128
Известно е, че всеки човек, който не е гражданин на САЩ по рождение, винаги изпитва известен страх от депортация, независимо, че може да живее в САЩ от десетилетия и то напълно легално. Имиграционните хроники пазят имената на доста видни чужденци, дори с известни заслуги към Америка, които обаче са били депортирани. В този списък е даже жената, предала през 30-те години прочутия бандит Джон Дилинджър, макар че ФБР й е обещало съдействие за зелена карта; много европейци, получили дори американско гражданство през 50-те години, по-късно бяха депортирани, поради обвинения за сътрудничество с хитлеристите. Дори и самият Джон Ленън е трябвало да води упорити съдебни битки, за да избегне депортацията. Мисля, че специално по отношение на депортацията, имиграционното законодателство в САЩ е доста либерално. За сравнение мога да посоча Испания, където в края на 2003 г., беше въведен закон, по който въпросът за депортацията ще се решава само за няколко дни. При това арестуваните например на улицата нелегални чужденци ще дочакват депортацията не в къщи, като досега, а в затвора. Но наистина проблемът е сериозен и отношението към него трябва да бъде точно такова. Накратко - тук е нужна помощ от опитен професионалист, точно както при сериозно заболяване се търси опитен специалист. Искам обаче преди всичко да подчертая - точно в този случай забравете за така наречените "консултанти", независимо от всякакви препоръки. За вас е важно да знаете, че тези "консултанти" нямат право нито да участват в съдебни процеси, нито да подписват документи, свързани с депортацията. Трите варианта и грешките при тях: Първи вариант Въпреки, че според имиграционното право, депортация е възможна само след съответно съдебно решение, в практиката има случаи на незабавна депортация. Още на границата, на пристанището или на летището митническият чиновник може да установи някакво нарушение на митническите разпоредби, или имиграционният инспектор да намери някаква нередност в документите. На чужденеца предлагат доброволно да се върне, без съд. Грешка: Да подпишете предложените документи при такива обстоятелства и да се върнете веднага обратно, е голяма грешка - това е депортация без съд. И без помощта на висококвалифициран, опитен американски имиграционен адвокат вие практически няма да можете да се върнете в САЩ в продължение на 5 (пет) години. Втори вариант Пристигнали сте в САЩ съвсем легално - с туристическа или студентска виза. Решавате да заработите малко пари, макар че нямате разрешение за работа. Това, че такова разрешение е абсолютно необходимо, а вие не знаете или го пренебрегвате, в случая няма значение. Но нарочно или не, някой съобщава на имиграционните служби за вас или вие случайно се сблъсквате с тях. Те ви дават формуляр, известната Нотификация и определят дата, на която да се явите в съда. Грешка: Решавате да не се явите - това е голяма грешка. От този ден трябва непрекъснато да се криете. На определената дата, с адвокат или дори без него, трябва да се явите в съда, точно на мястото и в часа, който е посочен. Страхът, че незабавно ще бъдете изведен от страната, в случая е абсолютно неоснователен. Обратно - вие можете да помолите и ще ви дадат време, като отложат слушането за друга дата, за да можете да подготвите защитата си. Ще ви пуснат без да искат гаранция, само с вашето обещание, че ще се явите точно на посочената дата. Ако не се явите, започват големите проблеми: влиза в сила присъда за депортация, което означава, че където ви намерят, ще ви сложат белезници и ще ви изпратят в имиграционния затвор и после ще ви качат на първия самолет, който отлита за родината ви. Легалното влизане в САЩ за вас вече ще бъде практически невъзможно. Уважителните причини: Ако се явите в съда и помолите за допълнително време за подготовка на защитата си, по принцип, тази молба винаги се уважава, дори само по една причина - трудности с намирането на подходящ адвокат. Тази причина може да е и действителна или пък просто само посочена, но тя се приема за уважителна. Всеки човек може да има най-различни, понякога уникални причини, за да желае да остане тук. Често си струва да наемете адвокат, само за да ви посочи уважителната причина. Но във всеки случай добре е да имате предвид, че един добър адвокат може свободно да ви защитава цяла година, а дори и повече. За вас е много важно да печелите време. Опитният адвокат винаги може да намери подходяща причина за оставането ви в САЩ. Понякога адвокатът успява да спре процеса за депортация или дори да го прекрати. В зависимост от обстоятелствата, адвокатът може да постигне споразумение с прокурора, по което вие да останете в САЩ или поне, в краен случай, да имате право да се върнете отново тук. Трети вариант Ако вече имате зелена карта, но сте нарушили американския углавен закон и трябва да се явите пред федерален или щатски съд, непременно ще имате проблеми и в имиграционния съд. В зависимост от решението по углавното дело, може да бъдете депортирани. Обикновено при тези случаи са нужни двама адвокати - по углавно право и по имиграционно право, макар че може да се намерят и специалисти, достатъчно компетентни и в двете области. Тук искам специално да посоча единствената причина, поради която гражданин на САЩ по натурализация може да бъде изведен от САЩ: това е измама при получаването на гражданство. Ако в процеса на натурализация вие не сте били напълно честни с представителите на администрацията на САЩ и се установи заблуда или измама се цел да се получи гражданство на САЩ, това е достатъчна причина, за да бъдете принудени да напуснете САЩ. Право на апелация Ако сте загубили делото в съда, винаги имате възможност за апелация (обжалване). В американското право са предвидени много нива за апелация и тя може да продължава няколко години, дори шест или седем и през целия този период можете спокойно да живеете в САЩ. Да се печели време е важно, защото понякога се оказва, че първият съдия е отсъдил погрешно и вие печелите апелацията; може имиграционният закон да се промени във ваша полза (промените в тази област са чести) и въз основа на новия закон да спечелите апелацията; може вие или член на вашето семейство да спели от лотарията зелена карта и пак да останете в САЩ и т. н. Апелацията всъщност има две цели - да се постигне положителен резултат по вашето дело или поне да се печели време. Значително по-сложен е случаят, ако сте в имиграционен затвор. Първо трябва да постигнете така наречения "парол", по който ще ви пуснат на свобода до окончателното решение по делото. Ако не ви пуснат (това в голяма степен зависи от причината за задържането или района, в който сте), може да се приложи друга стратегия - например да наемете адвокат, опитен в тази област, който да преговаря със съдията. Ако все пак загубите делото, имате право на молба за допълнителен парол и апелация. В зависимост от обстоятелствата може да ви освободят по новата апелационна гаранция. Сами по себе си съдебните "битки" не гарантират положителен резултат. Но те ви дават време, понякога много време и всъщност - реалната възможност да останете тук. Но още от самото начало трябва много внимателно да обсъдите стратегията с опитен адвокат, който ще използва всеки шанс във ваш интерес. Не бива да се страхувате от съдебния процес, така както не бива да се страхувате от лечението - те се провеждат, за да ви помогнат.
"Българският Гуантанамо", медийната (и блогърската) тишина + видео
Riding Dead Horses 20100128
Една мъдрост на индианците от племето Дакота гласи:
"Когато установиш, че яздиш мъртъв кон, то - слез от коня. „
В трудовия живот на нашата цивилизация в такива ситуации се прилагат други стратегии.
1. Набавя се по-як камшик.
2. Сменя се ездача.
3. Казва се: "Та нали винаги сме яздили коня така. Защо сега да не става?"
4. Създава се проектна група, за да анализира какво става с мъртвия кон.
5. Посещават се други места, за да се види как яздят там мъртви коне.
6. Повишават се качествените стандарти за обяздването на мъртви коне.
7. Вкарва се в графика курс за повишаване на квалификацията по езда.
8. Правят се сравнения на различни мъртви коне.
9. Променят се критериите, определящи кога един кон е мъртъв.
10. "Купуват" се кадри отвън, за да яздят мъртвия кон.
11. Впрягат се заедно няколко мъртви коня, за да станат по-бързи.
12. Обявява се: "Няма кон, който да е толкова мъртъв, че на не може да бъде бит."
13. Изкопчват се допълнителни средства за повишаване на дееспособността на коня.
14. Създава се отделно перо разходи за мъртви коне.
Обаче конят не става по-малко мъртъв от всичко това
The tribal wisdom of the Dakota Indians, passed on from generation to generation, says that, "When you discover that you are riding a dead horse, the best strategy is to dismount." However, in modern business, education and government, a whole range of far more advanced strategies are often employed, such as:
1. Buying a stronger whip.
2. Changing riders.
3. Threatening the horse with termination.
4. Appointing a committee to study the horse.
5. Arranging to visit other countries to see how others ride dead horses.
6. Lowering the standards so that dead horses can be included.
7. Reclassifying the dead horse as "living impaired".
8. Hiring outside contractors to ride the dead horse.
9. Harnessing several dead horses together to increase the speed.
10. Providing additional funding and/or training to increase the dead horse's performance.
11. Doing a productivity study to see if lighter riders would improve the dead horse's performance.
12. Declaring that as the dead horse does not have to be fed, it is less costly, carries lower overhead, and therefore contributes substantially more to the bottom line of the economy than do some other horses.
13. Rewriting the expected performance requirements on all horses.
14. Promoting the dead horse to a supervisory position.
"Когато установиш, че яздиш мъртъв кон, то - слез от коня. „
В трудовия живот на нашата цивилизация в такива ситуации се прилагат други стратегии.
1. Набавя се по-як камшик.
2. Сменя се ездача.
3. Казва се: "Та нали винаги сме яздили коня така. Защо сега да не става?"
4. Създава се проектна група, за да анализира какво става с мъртвия кон.
5. Посещават се други места, за да се види как яздят там мъртви коне.
6. Повишават се качествените стандарти за обяздването на мъртви коне.
7. Вкарва се в графика курс за повишаване на квалификацията по езда.
8. Правят се сравнения на различни мъртви коне.
9. Променят се критериите, определящи кога един кон е мъртъв.
10. "Купуват" се кадри отвън, за да яздят мъртвия кон.
11. Впрягат се заедно няколко мъртви коня, за да станат по-бързи.
12. Обявява се: "Няма кон, който да е толкова мъртъв, че на не може да бъде бит."
13. Изкопчват се допълнителни средства за повишаване на дееспособността на коня.
14. Създава се отделно перо разходи за мъртви коне.
Обаче конят не става по-малко мъртъв от всичко това
The tribal wisdom of the Dakota Indians, passed on from generation to generation, says that, "When you discover that you are riding a dead horse, the best strategy is to dismount." However, in modern business, education and government, a whole range of far more advanced strategies are often employed, such as:
1. Buying a stronger whip.
2. Changing riders.
3. Threatening the horse with termination.
4. Appointing a committee to study the horse.
5. Arranging to visit other countries to see how others ride dead horses.
6. Lowering the standards so that dead horses can be included.
7. Reclassifying the dead horse as "living impaired".
8. Hiring outside contractors to ride the dead horse.
9. Harnessing several dead horses together to increase the speed.
10. Providing additional funding and/or training to increase the dead horse's performance.
11. Doing a productivity study to see if lighter riders would improve the dead horse's performance.
12. Declaring that as the dead horse does not have to be fed, it is less costly, carries lower overhead, and therefore contributes substantially more to the bottom line of the economy than do some other horses.
13. Rewriting the expected performance requirements on all horses.
14. Promoting the dead horse to a supervisory position.
« предишна страница
(Страница 1 от 1, общо 2 статии)
следваща страница »
