Chinese quality

Китайско днес е синоним на ниско качество. Не само у нас. Бързото развитие на китайската икономика създаде възможности за производство на всичко... по всякакви начини.
Не зная дали контролът е занижен, или такива са им критериите, но една значителна част от китайската продукция е с ниско качество.
Нашите търговци обаче това и чакаха - втурнаха се да купуват най-евтиното. Другото (което е по-лошо) - намират се купувачи, подлъгани от изгодните цени.
Сега нещата започват бавно да се наместват.
Думата ми е за друго - това китайско отношение не е от скоро. Историята разказва:
Последният велик хан на Монголската империя - Хубилай - след като завзел земите на Китай и Корея, обърнал поглед още по на изток - към Япония.
В 1274 г. той събрал армада от 900 кораба (джонки), до бреговете на Корея и се подготвил да нахлуе в страната на самураите.
Мощта на агресора била страховита, заплахата към Страната на изгряващото слънце - неотразима.
И тогава, по волята на боговете, силен тайфун унищожил и потопил по-голямата част от корабите - основно китайските. Оцелелите джонки били корейски, китайските потъвали по-лесно и от тях нищо не останало. Япония била спасена.
Но заплахата скоро се върнала - седем години по-късно, в 1281 г., хан Хубилай повторил намеренията си - този път събрал 1170 кораба и успял да тръгне срещу източната държава. Отново излязла буря, но вече когато корабите били на път. Загубите от бурята не били много, но армадата китайски кораби изостанала, бавно продължила.
По тази причина военните сили на хана дебаркирали по различно време на японските брегове - на части и дали възможност на японските бранители да се справят с тях поотделно. Нахлуването било осуетено.
Тези исторически факти говорят за производствените възможности на китайците от минали времена - седем века назад корабите им били с по-ниско качество. Макар че са измислени от тях - джонките са китайско изобретение - техните съседи - корейците - се научили да ги правят по-добре, по-устойчиви.