Петър Николов

Борбата срещу глобалното затопляне беше подхваната не само от природозащитни организации, а и от различни левичарски групировки, които след падането на Берлинската стена останаха без идеологическа опора. Тези хора намериха в глобалното затопляне новия си враг, като в него видяха символ на капитализма, на „световния империализъм“, „глобализацията“ и т.н. Това пренасочване беше доста насърчавано и от политическите елити, защото беше удобно за тях, това каза пред ГЛАСОВЕ Катя Георгиева. И още: Затоплянето и захлаждането са естествен природен цикъл. Имало е много по-топли периоди в историята на земята. Имало е и много по-студени. Никакви катастрофи не са последвали от тези затопляния, напротив – известно е, че в по-топлите периоди човешката цивилизация процъфтява, а в студените запада.

Кога и защо се зароди тезата за „глобалното затопляне“?

През 70-те години на миналия век, след четири десетилетия на спад на температурите, започна да се говори за глобално захлаждане и даже се страхувахме, че идва нова ледникова епоха. Забележете, че през това време емисиите на въглероден двуокис непрекъснато се повишаваха, защото след Втората световна война имаше период на силно индустриализиране в световен мащаб. После този период на захлаждане свърши и температурите започнаха да се повишават. Това съвпадна с големите стачки на миньорите в Англия. По онова време министър-председател на Англия е Маргарет Тачър, която се опитва да наложи идеята за развиване на атомната енергетика, за да не бъде изнудвана от миньорските синдикати и да не зависи от несигурните отношения с арабските страни – износителки на петрол. Но за да затвори мините и да се пребори със синдикатите, тя се нуждае от силен аргумент. Нейни съветници й споменават, че още в края на XIX в. Сванте Арениус е предсказал, че може би като се повиши концентрацията на въглеродния двуокис в атмосферата, температурата на земята ще се повиши, и Тачър превръща този съвет в политическа теза.


Борбата срещу глобалното затопляне беше подхваната не само от природозащитни организации, а и от различни левичарски групировки, които след падането на Берлинската стена останаха без идеологическа опора. Тези хора намериха в глобалното затопляне новия си враг, като в него видяха символ на капитализма, на „световния империализъм“, „глобализацията“ и т.н. Това пренасочване беше доста насърчавано и от политическите елити, защото беше удобно за тях.


Истинската истерия срещу „глобалното затопляне“ обаче започна след като през 1988 бе създаден т.нар. Междуправителствен панел или Комисията по климатични изменения към ООН. Той беше натоварен със задачата да изготвя доклади за състоянието на климата, които да служат като научна обосновка за борбата срещу затоплянето. Сред участниците в този панел имаше и немалко учени, които, всеки в своята област, обобщават изследванията, свързани с климата. Целият доклад е няколкостотин страници и никой не го чете. Чете се само резюмето за политици. То обаче е направено не от учените, а от политическите представители на съответните страни в комисията. В резюмето много често истината бива изкривявана. Първите два доклада на панела бяха доста предпазливи. В тях се казваше, че не е доказано дали глобалното затопляне е свързано с човешката дейност или не, но че има такава вероятност. Последният, четвърти доклад обаче обяви за над деветдесет процента сигурно, че глобалното затопляне е предизвикано от човешката дейност. След като беше публикуван този доклад, много от учените, участвали в съставянето му, се разграничиха с аргумента, че техните изследвания не са отразени в доклада. Нещо повече, заключенията в резюмето противоречат на това, което те са писали. Стигна се до случаи, при които учени заплашиха панела със съд, ако не бъдат извадени от списъка на авторите на доклада. Бяха организирани и няколко подписки на учени от цял свят (само в САЩ над 30 хиляди – http://www.petitionproject.org/), с които се призовават правителствата да отхвърлят всякакви споразумения, свързани с намаляване емисиите на въглероден двуокис, защото няма убедителни научни доказателства, че въглеродният двуокис води до глобално затопляне.

Какви са причините точно сега да се разрази тази истерия около глобалното затопляне?

Едната причина е, че климатът започва да захлажда. Тоест или сега, или никога ще бъдат раздадени дивидентите от „глобалното затопляне“. Всъщност истерията се превърна в доста сериозен бизнес. Вземете за пример Ал Гор, който през 2007 година заедно с Панела за климатични промени получи Нобелова награда за мир. Забележете, Нобелова награда за мир, а не за наука. Според Bloomberg News в края на мандата си като вицепрезидент на САЩ той е имал по-малко от 2 млн. долара, докато сега богатството му се оценява на повече от 100 милиона. Но Ал Гор е само върхът на айсберга. Нещата са много по-дълбоки. Погледнете какви предложения и доклади се представят на конференцията в Копенхаген. Миналата седмица се появи т.нар. датско предложение, според което бедните страни ще бъдат разделени на бедни и най-бедни. Всички те досега бяха освободени от задължението да ограничават емисиите, защото практически нямат промишленост. Сега се предлага да бъдат освободени от задължения вече само най-бедните, които всъщност нямат шанса в близко бъдеще да развият промишленост, докато на останалите се налагат ограничения, два пъти по-строги, отколкото на развитите страни, при което те губят всички шансове да създадат своя индустрия.

Това ли е причината бедните държави да протестират толкова остро срещу „датското предложение“?

Единственият шанс тези държави да се развият е да минат през индустриализация. Индустриализацията обаче изисква енергия. В Копенхаген се предлага да се помогне на бедните държави да развият „чисти”, „възобновяеми” и други подобни енергодобивни индустрии, което всъщност означава вятърни електроцентрали и слънчеви панели. Представете си как е възможно с вятърна или слънчева електроцентрала да се създаде индустрия. Един слънчев панел може да захранва максимум една крушка или един хладилник, но едва ли и двете. Това е много неефективна и скъпа енергия в сравнение с енергията от атомните електроцентрали. Кой знае защо обаче, никой не предлага да им се помогне да построят атомни електроцентрали. Очевидно целта не е да се помогне на африканските държави да се развият, а напротив, те да бъдат обречени да останат на нивото на което са.
Иначе, ако наистина вярваме в историята за причините за „глобалното затопляне“, трябва да знаем, че най-много въглероден двуокис отделяме самите ние, защото вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис. Може би идеята на поддръжниците на „глобалното затопляне“ е хората да станат по-малко.

Какво е научното обяснение на „глобалното затопляне“? И след като хората не са главните виновници за него, кой е виновен?

Затоплянето и захлаждането са естествен природен цикъл. Имало е много по-топли периоди в историята на земята. Имало е и много по-студени. Никакви катастрофи не са последвали от тези затопляния, напротив – известно е, че в по-топлите периоди човешката цивилизация процъфтява, а в студените запада. От друга страна, затоплянето съвпада с повишаване на слънчевата активност, докато застудяването – с намаляване. Най-топлият период в човешката история е Х век, когато в Англия са отглеждали грозде и са правили вино, а шведите, които по това време са завладели Гренландия, са й дали това име, което в превод означава Зелена земя, защото по това време Гренландия е била зелена и с големи пасища. Това е бил период на много висока слънчева активност. Най-студено е било в края на ХVІІ век, когато слънчевата активност е била необичайно ниска – така нареченият Маундеров минимум на слънчевата активност, а Земята е била скована от малката ледникова епоха.

Вариациите в климата са свързани с вариациите в слънчевата активност. Слънцето е една променлива звезда. Най-известната й изменчивост е единадесетгодишният цикъл на слънчевите петна. Самите слънчеви петна не влияят върху земята, но те са показател за силата на магнитните полета, които влияят върху земята. Различните единадесетгодишни цикли не са еднакви, някои са по-мощни, други по-слаби, в по-дълъг, около 100-годишен цикъл на слънчевата активност.
Хората отдавна се опитват да прогнозират каква ще бъде слънчевата активност в бъдеще. Обикновено тези прогнози се правят на базата на статистика. В сегашния цикъл за пръв път прогнозите се правят на базата на теоретични модели. И тези теоретични модели ще бъдат потвърдени или оборени от това, което ще се случи. Изследванията на нашия институт, както и на много други колеги, и това е преобладаващо мнение, показват, че ние навлизаме в период на доста ниска слънчева активност. В момента се намираме в един много необичаен период, когато минимумът между предния, 23-ти цикъл и едва започващия 24-ти цикъл се оказва много дълъг и много дълбок. По-ниска слънчева активност не е имало от 20-те години на миналия век. Това означава, че може би две, три или четири десетилетия ще имаме по-ниска от обичайната слънчева активност и съответно доста сериозно захлаждане.


В този смисъл дали ще намаляваме концентрацията на въглероден двуокис или не, няма никакво значение, защото не въглеродния двуокис е този, който управлява климата. Престъпление е, че в момента се хвърлят толкова средства за една грандиозна лъжа, докато в същото време хора буквално умират от глад. Според изследванията на Световната здравна организация в развиващите се страни на всеки 5 секунди от глад или болести, свързани с глада, умира по едно дете. Страшно е, че вместо да се погрижим за тези деца, сме на път да дадем милиарди за борба с вятърните мелници. Нещо повече, според проектоспоразуменията от Копенхаген помощта, която ще се дава на развиващите се страни за борба с „климатичните промени“, до голяма степен ще бъде за сметка на хуманитарна помощ.


А и обърнете внимание, че всички беди, които според проповедниците на глобалното затопляне ще сполетят Земята, ще настъпят след 50 или 100 години, затова ние сме длъжни да се погрижим за бъдещите поколения. Ще цитирам Майкъл Крайтън, който припомня какво е знаел преди 100 години един човек за нашето време. Той не е знаел какво значи автомобил с бензинов двигател, не е знаел какво значи самолет, не е знаел думата лазер, не е знаел думата интернет и безбройните други думи, които са символ на днешните технологии. По тази логика как ние можем да мислим, че това, което знаем днес, ще бъде в основата на технологиите след сто години? Какво този човек преди сто години е можел да направи, за да направи днешния ни живот по-добър? Нищо! Защото той никога не би могъл да си представи какво ниво на технологии ще имаме днес. Както ние не можем да си представим какво ниво на технологии ще имат хората след петдесет или след сто години. Всъщност дори ако повярваме в това, че въглищата и нефтът водят до глобално затопляне, то те са на изчерпване. Според някои оценки има залежи за максимум 40–50 години. След това искаме или не искаме, тези ресурси ще се изчерпят и неизбежно ще се появят нови технологии, които днес изобщо не познаваме.

Казахте, че ще започне захлаждане. Кога ще се случи това?

Захлаждането вече е започнало и през последните 10 години температурите падат. След 2000 г. температурите започват да падат, по-силно в Южното полукълбо и по-слабо в Северното. В един от разпространените имейли на английските учени, участващи в скандала „Климатгейт“, се казва: „Опитвам се, но не мога скрия намаляването на температурите“.

Кажете нещо повече за скандала „Климатгейт“. В България за него се чу малко. В какво се състоеше той?

В университета в Източна Англия се намира т.нар. Център за изследване на климата. Това е центърът, който доставя данни за температурите на Междуправителствения панел за климатични изменения. Заключенията на панела се базират на данните, които им дава този център. След хакерска атака в интернет пространството изтече информация за три вида документи от Центъра. Единият вид бяха разменени имейли между учени от този център и от двата центъра в САЩ. Другият тип документи бяха компютърни програми, а третият бяха писмени документи. Най-страшното, което се видя, бяха компютърните програми, които ясно показват, че данните са били фалшифицирани от Центъра.


От имейлите става ясно, че фалшифицирането на данни е правено абсолютно съзнателно и по поръчка на панела. В един от имейлите учен, който изпитва известно угризение на съвестта, казва: „Опитвам се да балансирам между научната истина и исканията на панела, което не винаги е едно и също“. В някои от документите, които бяха разпространени, буквално има инструкции за това как да се прави пропаганда на глобалното затопляне и ролята на човека.


Скандалът „Климатгейт“ е от такъв мащаб, какъвто историята на науката не познава, защото засяга живота и съдбата на милиарди хора. На базата на тези фалшифицирани данни Панелът по климатични изменения прави заключения, че затоплянето е много по-голямо, отколкото е. Те твърдят, че затоплянето продължава, докато температурите вече започват да се понижават. Това се прави, за да може да се оправдаят мерките, които се налагат. Очаквах, че след този грандиозен скандал конференцията в Копенхаген няма да се проведе или поне ще бъде отложена, докато се изяснят нещата, но до момента всички се правят, че не забелязват „Климатгейт“. Това означава, че никой от тези хора не се интересува от научната истина. Никой не се интересува дали наистина температурите се покачват. Дали наистина човешкият фактор има някаква роля в тези процеси. Акасофу, един от най-известните учени в тази област, каза, че когато хората научат истината за климатичните промени, ще се отрекат от науката.
Когато се разчу за скандала „Климатгейт“, срещу ръководителя на Центъра за изследване на климата Фир Джоунс започна разследване. Разследване върви и срещу ръководителя на един от центровете в щатите – Майкъл Ман от Пенсилванския университет, както и срещу климатолози от Австралия и Нова Зеландия, които са фалшифицирали данните от своите страни. Много показателна беше реакцията от страна на ООН. Организацията оповести, че ще направи собствено разследване. След два-три дни шефът на Междуправителствения панел Раджендра Пачаури оповести, че няма нужда от разследвания, защото изтеклата информация по никакъв начин не опровергава съществуването на „глобалното затопляне“. Изявлението на Пачаури е директен конфликт на интереси, защото той е ръководител на Панела по климатични изменения, който заедно с Ал Гор получи Нобеловата награда за мир. Ако Пачаури признае, че такова нещо като „глобално затопляне“ няма, най-малкото ще трябва да върне Нобеловата награда. Това е последният човек, който би могъл да коментира този въпрос, защото е страна в спора. След изявлението на Пачаури обаче всичко замря.
Пропагандата е толкова силна, че хората вече приемат съществуването на „глобалното затопляне“, без дори да се замислят. То им се представя като научен консенсус и безусловно доказана научна истина и който не е специалист, няма причина да не вярва на учените. В един от документите на Комитета по климата на ООН пише черно на бяло, че „глобалното затопляне“ трябва да бъде превърнато в религия. И това вече се случва.

Освен „Климатгейт“ около „глобалното затопляне“ избухнаха и други по-малки скандали. Те са свързани с търговията с вредни емисии. Какво означава „търговия с вредни емисии?“

Първо искам да кажа, че въглеродният двуокис не е вредна емисия за каквато се приема. Той е естествена съставка на земната атмосфера, както са естествена съставка кислородът и азотът. Нещо повече, той участва в кръговрата на живота. Растенията с помощта на въглеродния двуокис и слънчевата светлина фотосинтезират, през деня те вдишват въглероден двуокис и издишат кислород, през нощта – обратно. Хората и животните пък през целия си живот вдишват кислород и издишват въглероден двуокис. Има много други вредни емисии, с които обаче активистите на „глобалното затопляне“ не се борят. Иначе търговията с въглеродни емисии се състои в следното: определя се колко въглеродни емисии на година има право да отделя всяка страна. Например за България, откакто сме влезли в ЕС, нормата е 43 млн. тона. Ако например ние отделим не 35, а 50 милиона тона, за 7-те милиона тона над квотата си трябва да плащаме много сериозни глоби. Ако обаче отделим не 43 милиона тона, а само 40, ни остават свободни 3 млн. тона, които можем да продадем на някоя друга страна, вместо тя да плаща глоби за това, че е надвишила емисиите си. Цялата система се основава на това, че за всеки тон отгоре се плащат доста солидни глоби. До момента не е ясно къде ще отидат събраните пари от глобите.
Големият скандал, който се разви малко преди Копенхаген, беше свързан с търговиите с емисии в Европа. Оказа се, че е извършено едно грандиозно мошеничество, като са купувани емисии без ДДС от една страна и са продавани с ДДС на друга страна, от което посредниците при сделките са спечелили от тази търговия около 5 милиарда евро.

А къде е България в тази търговия?

Когато България влезе в ЕС, вече беше съкратила емисиите си много. Не защото беше направила някакви усилия за това, а защото по време на прехода нашата промишленост се беше свила драстично. Спрямо 1988 г. емисиите бяха намалени с повече от 50 процента. Когато влязохме в ЕС, трябваше да дадем нашата оценка колко емисии ще ни трябват годишно и оценката беше, че ни трябват около 67 млн. тона. Нашето искане не беше удовлетворено и беше намалено на 43 млн тона, които изхвърляме в момента. Това означава, че оттук нататък нямаме никаква възможност за възстановяване или развиване на индустрията и съответно за по-висок икономически растеж. Означава, че трябва да останем на нивото, на което сме днес. Освен ако не решим да минем на негоривни енергии, които, както вече казах, са много по-скъпи и неефективни.
Ако се стигне до споразумение в Копенхаген и ние се включим в него, това ще означава не просто да спрем икономиката си на сегашното ниво, а да започнем да затваряме предприятия, защото това ще ни задължи да продължим да намаляваме емисиите си вече не на базата от 1988 г., а на база 2008 г.

Знае ли се кой ще управлява милиардите, които се предвижда да бъдат изхарчени за борба с климатичните промени, и за какво конкретно ще отидат те?

Досега цялата система се ръководеше от ООН. Според „датското предложение“ тези пари оттук нататък трябва да се управляват от Световната банка в сътрудничество с една американска екологична фондация, така че имам известни подозрения относно това къде ще отидат тези пари.

*Катя Георгиева е завършила физика на Земята, атмосферата и Космоса, специалност метеорология във Физическия факултет на СУ „Климент Охридски”. От 30 години е “феодална старица” в БАН, където се занимава с физика на Слънцето и слънчевата активност, ефектите от слънчевата активност върху Земята. Ръководи тема „Влияние на слънчевата активност върху времето и климата” в Института по слънчево-земни въздействия.