Петър Николов

Открито писмо до Министър-председателя на Република България

Уважаеми Господин Борисов,

По повод на 15-ата среща на страните по Рамковата конвенция на ООН относно измененията в климата, се чувствам длъжна да Ви информирам за следното:
Прогнозите за бъдещо катастрофално глобално затопляне се основават на повишаването на средната глобална температура, наблюдавано през последния век, и предположението, че то се дължи основно на човешката дейност и най-вече на увеличаващата се концентрация на въглероден двуокис като резултат от използването на биологични горива.
Мнението, че измененията на климата се предизвикват от човешката дейност, е широко разпространено сред обществеността и се внушава от средствата за масово осведомяване и на широката публика, и на политиците като единодушно мнение на учените. Но истината е, че научните среди са много далеч от единодушие по този въпрос. Докато някои учени вярват, че парниковите газове, резултат от човешката дейност, са основен източник на затопляне, много други доказват, че климатичните изменения се дължат на естествени фактори.
Публикувани са и резултати, показващи, че повишената концентрация на въглероден двуокис не е причина, а следствие от повишената температура поради засиленото изпускане на газове от световния океан при по-висока температура. Над 650 световноизвестни учени, сред които и експерти на самия Междудържавен съвет по изменение на климата към ООН (IPCC), са подписали петиция, с която се противопоставят на заключенията на последния, четвърти доклад на IPCC, според които повишаването на глобалната температура е „недвусмислено” и то „с голяма вероятност” се дължи на предизвиканите от човека концентрации на парникови газове.
Факт е, че няма доказателства нито за ролята на човека в измененията на климата, нито за очакваното бъдещо катастрофално глобално затопляне. Те се оценяват единствено въз основа на математически модели, които нямат експериментално потвърждение и които не включват и не могат да включват всички фактори и начините, по които те влияят върху климата, поради простата причина, че тези фактори и техните влияния все още не са напълно известни на съвременната наука. Показателен пример е понижаването на глобалната температура през последните години, докато концентрациите на парникови газове продължават все повече да се повишават – факт, който теорията за глобалното затопляне в резултат на парникови газове не може да обясни по никакъв начин.
За илюстрация прилагам фигура, показваща измененията на температурата от 1850 до 2008 г. средно за земното кълбо и отделно за северното и за южното полукълбо. Данните, които могат да се получат от http://www.cru.uea.ac.uk/cru/data/temperature/, са от английския Climate Research Unit, University of East Anglia и това са оценките за глобалната температура, които се ползват и от Световната метеорологична организация, и от Междудържавния съвет по изменение на климата към ООН. За сравнение е показана концентрацията на въглероден двуокис, измерена в Мауна Лоа, Хавай – станцията с най-продължителни измервания
(http://www.esrl.noaa.gov/gmd/ccgg/trends/co2_data_mlo.html). Ясно се вижда, че макар концентрацията на въглероден двуокис да нараства с всяка изминала година, температурите след 2005 година започват да се понижават – по-силно в южното полукълбо, но също и в северното и глобално за земното кълбо.
Нашите изследвания в Института по слънчево-земни въздействия към Българската академия на науките показват, че най-вероятният фактор за глобалните климатични изменения на Земята са дългосрочните изменения на слънчевата активност. До подобни заключения са стигнали и колеги от много други страни. Наши и техни статии са публикувани в сериозни научни списания и са широко цитирани от научната общност. Сегашният топъл период не е изключителен в историята на Земята. В миналото е имало продължителни периоди на по-ниски и по-високи температури (включително и по-високи от днешните) и те като правило са съвпадали с периоди на понижена и повишена слънчева активност.
Широко известен е периодът на така наречения Маундеров минимум на слънчевата активност в края на 17 век, съвпадащ с най-студената част на „малката ледникова епоха” – период на силно застудяване в големи части от Европа и Северна Америка. От друга страна, преобладаващата част от учените, занимаващи се с изучаване на Слънцето, са на мнение, че навлизаме в период на изключително ниска слънчева активност, която ще доведе до трайно понижение на глобалната температура на Земята през следващите няколко десетилетия. В такъв случай всякакви мерки за съкращаване на емисиите на парникови газове, за да се преборим с евентуалните последствия от евентуалното глобално затопляне след 50 или 100 години, биха били ненужно пилеене на финансови средства, докато светът като цяло и България в частност има да се справя с много по-важни точно в този момент проблеми, като преодоляване на финансовата криза, епидемиите, неграмотността, бедността и т.н.
От един бъдещ договор – продължение на протокола от Киото – България би могла да очаква известни приходи от търговията с квоти на емисии, но това ще зависи от решението дали натрупаните свободни емисии ще се запазят и след 2012 г., както и от често ограничаващите изисквания на евентуалните купувачи. Но ако бъдат поети ангажименти „за преодоляване на антропогенното глобално затопляне”, рано или късно ще бъдем задължени да осъществим технологични промени за пренасочване на производствата към технологии с по-ниски емисии на парникови газове, което ще бъде финансово непосилно за българската икономика. А още днес от нас се искат реални пари за подпомагане на развиващите се страни. Това би било още повече неоправдано, ако няма доказателства, че реалните жертви на днешното поколение ще имат някакво хипотетично значение за бъдещите поколения.

Уважаеми господин Борисов,

Пиша това, защото се чувствам длъжна като учен и като гражданин на нашата държава да Ви дам информация, че разразяващата се напоследък истерия във връзка с глобалното затопляне и евентуалните катастрофални последствия за човечеството през следващото столетие съвсем не се основава на единодушното мнение на българските и световните учени, и че този въпрос е дотолкова спорен, че всяко решение в тази насока би било прибързано и необосновано. Поради това Ви призовавам да отложите поемането на ангажименти от страна на България във връзка с всякакви мерки, отнасящи се до глобалните изменения на климата и действията за тяхното неутрализиране и/или смекчаване, докато не се достигне до наистина единодушно мнение на световната научна общност.

Не очаквам от Вас да вярвате безрезервно на това, което Ви пиша, и съм готова да предоставя на Ваши експерти всички данни и резултати, с които разполагаме. Освен това имаме готовност да организираме в близките месеци в България световна научна конференция по изменения на климата и причините за тях, с участието на най-известните учени в тази област, привърженици на всички възможни тези. За съжаление, не е реално това да стане преди конференцията в Копехнаген, защото времето е малко. Затова още веднъж си позволявам да препоръчам засега да не се подписват документи, обвързващи страната с финансови и икономически ангажименти, които биха имали реални неблагоприятни ефекти за страната днес и за дълги години напред.

С уважение,

Д-р Катя Георгиева

Старши научен сътрудник и ръководител на група ”Слънчева динамика и глобални климатични изменения” в Института по слънчево-земни въздействия към Българската академия на науките

Ръководител на проект „Влияние на слънчевата активност върху времето и климата” от научния план на Българската академия на науките

Член на Проблемен съвет „Климатични промени” към Българската академия на науките

Регионален координатор за страните от Балканския, Черноморския и Каспийския региони по международната програма „Хелиофизична година – 2007/2008”

Заместник-главен редактор на международното научно списание „Слънце и геосфера”