Петър Николов

Това е интервю на Катя Георгиева дадено за "Гласове". Да се разглежда като продължение на предното писмо вече описано тук "Climate change"

Борбата срещу глобалното затопляне беше подхваната не само от природозащитни организации, а и от различни левичарски групировки, които след падането на Берлинската стена останаха без идеологическа опора. Тези хора намериха в глобалното затопляне новия си враг, като в него видяха символ на капитализма, на „световния империализъм“, „глобализацията“ и т.н. Това пренасочване беше доста насърчавано и от политическите елити, защото беше удобно за тях, това каза пред ГЛАСОВЕ Катя Георгиева. И още: Затоплянето и захлаждането са естествен природен цикъл. Имало е много по-топли периоди в историята на земята. Имало е и много по-студени. Никакви катастрофи не са последвали от тези затопляния, напротив – известно е, че в по-топлите периоди човешката цивилизация процъфтява, а в студените запада.

Кога и защо се зароди тезата за „глобалното затопляне“?

През 70-те години на миналия век, след четири десетилетия на спад на температурите, започна да се говори за глобално захлаждане и даже се страхувахме, че идва нова ледникова епоха. Забележете, че през това време емисиите на въглероден двуокис непрекъснато се повишаваха, защото след Втората световна война имаше период на силно индустриализиране в световен мащаб. После този период на захлаждане свърши и температурите започнаха да се повишават. Това съвпадна с големите стачки на миньорите в Англия. По онова време министър-председател на Англия е Маргарет Тачър, която се опитва да наложи идеята за развиване на атомната енергетика, за да не бъде изнудвана от миньорските синдикати и да не зависи от несигурните отношения с арабските страни – износителки на петрол. Но за да затвори мините и да се пребори със синдикатите, тя се нуждае от силен аргумент. Нейни съветници й споменават, че още в края на XIX в. Сванте Арениус е предсказал, че може би като се повиши концентрацията на въглеродния двуокис в атмосферата, температурата на земята ще се повиши, и Тачър превръща този съвет в политическа теза.


Борбата срещу глобалното затопляне беше подхваната не само от природозащитни организации, а и от различни левичарски групировки, които след падането на Берлинската стена останаха без идеологическа опора. Тези хора намериха в глобалното затопляне новия си враг, като в него видяха символ на капитализма, на „световния империализъм“, „глобализацията“ и т.н. Това пренасочване беше доста насърчавано и от политическите елити, защото беше удобно за тях.


Истинската истерия срещу „глобалното затопляне“ обаче започна след като през 1988 бе създаден т.нар. Междуправителствен панел или Комисията по климатични изменения към ООН. Той беше натоварен със задачата да изготвя доклади за състоянието на климата, които да служат като научна обосновка за борбата срещу затоплянето. Сред участниците в този панел имаше и немалко учени, които, всеки в своята област, обобщават изследванията, свързани с климата. Целият доклад е няколкостотин страници и никой не го чете. Чете се само резюмето за политици. То обаче е направено не от учените, а от политическите представители на съответните страни в комисията. В резюмето много често истината бива изкривявана. Първите два доклада на панела бяха доста предпазливи. В тях се казваше, че не е доказано дали глобалното затопляне е свързано с човешката дейност или не, но че има такава вероятност. Последният, четвърти доклад обаче обяви за над деветдесет процента сигурно, че глобалното затопляне е предизвикано от човешката дейност. След като беше публикуван този доклад, много от учените, участвали в съставянето му, се разграничиха с аргумента, че техните изследвания не са отразени в доклада. Нещо повече, заключенията в резюмето противоречат на това, което те са писали. Стигна се до случаи, при които учени заплашиха панела със съд, ако не бъдат извадени от списъка на авторите на доклада. Бяха организирани и няколко подписки на учени от цял свят (само в САЩ над 30 хиляди – http://www.petitionproject.org/), с които се призовават правителствата да отхвърлят всякакви споразумения, свързани с намаляване емисиите на въглероден двуокис, защото няма убедителни научни доказателства, че въглеродният двуокис води до глобално затопляне.

Какви са причините точно сега да се разрази тази истерия около глобалното затопляне?

Едната причина е, че климатът започва да захлажда. Тоест или сега, или никога ще бъдат раздадени дивидентите от „глобалното затопляне“. Всъщност истерията се превърна в доста сериозен бизнес. Вземете за пример Ал Гор, който през 2007 година заедно с Панела за климатични промени получи Нобелова награда за мир. Забележете, Нобелова награда за мир, а не за наука. Според Bloomberg News в края на мандата си като вицепрезидент на САЩ той е имал по-малко от 2 млн. долара, докато сега богатството му се оценява на повече от 100 милиона. Но Ал Гор е само върхът на айсберга. Нещата са много по-дълбоки. Погледнете какви предложения и доклади се представят на конференцията в Копенхаген. Миналата седмица се появи т.нар. датско предложение, според което бедните страни ще бъдат разделени на бедни и най-бедни. Всички те досега бяха освободени от задължението да ограничават емисиите, защото практически нямат промишленост. Сега се предлага да бъдат освободени от задължения вече само най-бедните, които всъщност нямат шанса в близко бъдеще да развият промишленост, докато на останалите се налагат ограничения, два пъти по-строги, отколкото на развитите страни, при което те губят всички шансове да създадат своя индустрия.

Това ли е причината бедните държави да протестират толкова остро срещу „датското предложение“?

Единственият шанс тези държави да се развият е да минат през индустриализация. Индустриализацията обаче изисква енергия. В Копенхаген се предлага да се помогне на бедните държави да развият „чисти”, „възобновяеми” и други подобни енергодобивни индустрии, което всъщност означава вятърни електроцентрали и слънчеви панели. Представете си как е възможно с вятърна или слънчева електроцентрала да се създаде индустрия. Един слънчев панел може да захранва максимум една крушка или един хладилник, но едва ли и двете. Това е много неефективна и скъпа енергия в сравнение с енергията от атомните електроцентрали. Кой знае защо обаче, никой не предлага да им се помогне да построят атомни електроцентрали. Очевидно целта не е да се помогне на африканските държави да се развият, а напротив, те да бъдат обречени да останат на нивото на което са.
Иначе, ако наистина вярваме в историята за причините за „глобалното затопляне“, трябва да знаем, че най-много въглероден двуокис отделяме самите ние, защото вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис. Може би идеята на поддръжниците на „глобалното затопляне“ е хората да станат по-малко.

Какво е научното обяснение на „глобалното затопляне“? И след като хората не са главните виновници за него, кой е виновен?

Затоплянето и захлаждането са естествен природен цикъл. Имало е много по-топли периоди в историята на земята. Имало е и много по-студени. Никакви катастрофи не са последвали от тези затопляния, напротив – известно е, че в по-топлите периоди човешката цивилизация процъфтява, а в студените запада. От друга страна, затоплянето съвпада с повишаване на слънчевата активност, докато застудяването – с намаляване. Най-топлият период в човешката история е Х век, когато в Англия са отглеждали грозде и са правили вино, а шведите, които по това време са завладели Гренландия, са й дали това име, което в превод означава Зелена земя, защото по това време Гренландия е била зелена и с големи пасища. Това е бил период на много висока слънчева активност. Най-студено е било в края на ХVІІ век, когато слънчевата активност е била необичайно ниска – така нареченият Маундеров минимум на слънчевата активност, а Земята е била скована от малката ледникова епоха.

Вариациите в климата са свързани с вариациите в слънчевата активност. Слънцето е една променлива звезда. Най-известната й изменчивост е единадесетгодишният цикъл на слънчевите петна. Самите слънчеви петна не влияят върху земята, но те са показател за силата на магнитните полета, които влияят върху земята. Различните единадесетгодишни цикли не са еднакви, някои са по-мощни, други по-слаби, в по-дълъг, около 100-годишен цикъл на слънчевата активност.
Хората отдавна се опитват да прогнозират каква ще бъде слънчевата активност в бъдеще. Обикновено тези прогнози се правят на базата на статистика. В сегашния цикъл за пръв път прогнозите се правят на базата на теоретични модели. И тези теоретични модели ще бъдат потвърдени или оборени от това, което ще се случи. Изследванията на нашия институт, както и на много други колеги, и това е преобладаващо мнение, показват, че ние навлизаме в период на доста ниска слънчева активност. В момента се намираме в един много необичаен период, когато минимумът между предния, 23-ти цикъл и едва започващия 24-ти цикъл се оказва много дълъг и много дълбок. По-ниска слънчева активност не е имало от 20-те години на миналия век. Това означава, че може би две, три или четири десетилетия ще имаме по-ниска от обичайната слънчева активност и съответно доста сериозно захлаждане.


В този смисъл дали ще намаляваме концентрацията на въглероден двуокис или не, няма никакво значение, защото не въглеродния двуокис е този, който управлява климата. Престъпление е, че в момента се хвърлят толкова средства за една грандиозна лъжа, докато в същото време хора буквално умират от глад. Според изследванията на Световната здравна организация в развиващите се страни на всеки 5 секунди от глад или болести, свързани с глада, умира по едно дете. Страшно е, че вместо да се погрижим за тези деца, сме на път да дадем милиарди за борба с вятърните мелници. Нещо повече, според проектоспоразуменията от Копенхаген помощта, която ще се дава на развиващите се страни за борба с „климатичните промени“, до голяма степен ще бъде за сметка на хуманитарна помощ.


А и обърнете внимание, че всички беди, които според проповедниците на глобалното затопляне ще сполетят Земята, ще настъпят след 50 или 100 години, затова ние сме длъжни да се погрижим за бъдещите поколения. Ще цитирам Майкъл Крайтън, който припомня какво е знаел преди 100 години един човек за нашето време. Той не е знаел какво значи автомобил с бензинов двигател, не е знаел какво значи самолет, не е знаел думата лазер, не е знаел думата интернет и безбройните други думи, които са символ на днешните технологии. По тази логика как ние можем да мислим, че това, което знаем днес, ще бъде в основата на технологиите след сто години? Какво този човек преди сто години е можел да направи, за да направи днешния ни живот по-добър? Нищо! Защото той никога не би могъл да си представи какво ниво на технологии ще имаме днес. Както ние не можем да си представим какво ниво на технологии ще имат хората след петдесет или след сто години. Всъщност дори ако повярваме в това, че въглищата и нефтът водят до глобално затопляне, то те са на изчерпване. Според някои оценки има залежи за максимум 40–50 години. След това искаме или не искаме, тези ресурси ще се изчерпят и неизбежно ще се появят нови технологии, които днес изобщо не познаваме.

Казахте, че ще започне захлаждане. Кога ще се случи това?

Захлаждането вече е започнало и през последните 10 години температурите падат. След 2000 г. температурите започват да падат, по-силно в Южното полукълбо и по-слабо в Северното. В един от разпространените имейли на английските учени, участващи в скандала „Климатгейт“, се казва: „Опитвам се, но не мога скрия намаляването на температурите“.

Кажете нещо повече за скандала „Климатгейт“. В България за него се чу малко. В какво се състоеше той?

В университета в Източна Англия се намира т.нар. Център за изследване на климата. Това е центърът, който доставя данни за температурите на Междуправителствения панел за климатични изменения. Заключенията на панела се базират на данните, които им дава този център. След хакерска атака в интернет пространството изтече информация за три вида документи от Центъра. Единият вид бяха разменени имейли между учени от този център и от двата центъра в САЩ. Другият тип документи бяха компютърни програми, а третият бяха писмени документи. Най-страшното, което се видя, бяха компютърните програми, които ясно показват, че данните са били фалшифицирани от Центъра.


От имейлите става ясно, че фалшифицирането на данни е правено абсолютно съзнателно и по поръчка на панела. В един от имейлите учен, който изпитва известно угризение на съвестта, казва: „Опитвам се да балансирам между научната истина и исканията на панела, което не винаги е едно и също“. В някои от документите, които бяха разпространени, буквално има инструкции за това как да се прави пропаганда на глобалното затопляне и ролята на човека.


Скандалът „Климатгейт“ е от такъв мащаб, какъвто историята на науката не познава, защото засяга живота и съдбата на милиарди хора. На базата на тези фалшифицирани данни Панелът по климатични изменения прави заключения, че затоплянето е много по-голямо, отколкото е. Те твърдят, че затоплянето продължава, докато температурите вече започват да се понижават. Това се прави, за да може да се оправдаят мерките, които се налагат. Очаквах, че след този грандиозен скандал конференцията в Копенхаген няма да се проведе или поне ще бъде отложена, докато се изяснят нещата, но до момента всички се правят, че не забелязват „Климатгейт“. Това означава, че никой от тези хора не се интересува от научната истина. Никой не се интересува дали наистина температурите се покачват. Дали наистина човешкият фактор има някаква роля в тези процеси. Акасофу, един от най-известните учени в тази област, каза, че когато хората научат истината за климатичните промени, ще се отрекат от науката.
Когато се разчу за скандала „Климатгейт“, срещу ръководителя на Центъра за изследване на климата Фир Джоунс започна разследване. Разследване върви и срещу ръководителя на един от центровете в щатите – Майкъл Ман от Пенсилванския университет, както и срещу климатолози от Австралия и Нова Зеландия, които са фалшифицирали данните от своите страни. Много показателна беше реакцията от страна на ООН. Организацията оповести, че ще направи собствено разследване. След два-три дни шефът на Междуправителствения панел Раджендра Пачаури оповести, че няма нужда от разследвания, защото изтеклата информация по никакъв начин не опровергава съществуването на „глобалното затопляне“. Изявлението на Пачаури е директен конфликт на интереси, защото той е ръководител на Панела по климатични изменения, който заедно с Ал Гор получи Нобеловата награда за мир. Ако Пачаури признае, че такова нещо като „глобално затопляне“ няма, най-малкото ще трябва да върне Нобеловата награда. Това е последният човек, който би могъл да коментира този въпрос, защото е страна в спора. След изявлението на Пачаури обаче всичко замря.
Пропагандата е толкова силна, че хората вече приемат съществуването на „глобалното затопляне“, без дори да се замислят. То им се представя като научен консенсус и безусловно доказана научна истина и който не е специалист, няма причина да не вярва на учените. В един от документите на Комитета по климата на ООН пише черно на бяло, че „глобалното затопляне“ трябва да бъде превърнато в религия. И това вече се случва.

Освен „Климатгейт“ около „глобалното затопляне“ избухнаха и други по-малки скандали. Те са свързани с търговията с вредни емисии. Какво означава „търговия с вредни емисии?“

Първо искам да кажа, че въглеродният двуокис не е вредна емисия за каквато се приема. Той е естествена съставка на земната атмосфера, както са естествена съставка кислородът и азотът. Нещо повече, той участва в кръговрата на живота. Растенията с помощта на въглеродния двуокис и слънчевата светлина фотосинтезират, през деня те вдишват въглероден двуокис и издишат кислород, през нощта – обратно. Хората и животните пък през целия си живот вдишват кислород и издишват въглероден двуокис. Има много други вредни емисии, с които обаче активистите на „глобалното затопляне“ не се борят. Иначе търговията с въглеродни емисии се състои в следното: определя се колко въглеродни емисии на година има право да отделя всяка страна. Например за България, откакто сме влезли в ЕС, нормата е 43 млн. тона. Ако например ние отделим не 35, а 50 милиона тона, за 7-те милиона тона над квотата си трябва да плащаме много сериозни глоби. Ако обаче отделим не 43 милиона тона, а само 40, ни остават свободни 3 млн. тона, които можем да продадем на някоя друга страна, вместо тя да плаща глоби за това, че е надвишила емисиите си. Цялата система се основава на това, че за всеки тон отгоре се плащат доста солидни глоби. До момента не е ясно къде ще отидат събраните пари от глобите.
Големият скандал, който се разви малко преди Копенхаген, беше свързан с търговиите с емисии в Европа. Оказа се, че е извършено едно грандиозно мошеничество, като са купувани емисии без ДДС от една страна и са продавани с ДДС на друга страна, от което посредниците при сделките са спечелили от тази търговия около 5 милиарда евро.

А къде е България в тази търговия?

Когато България влезе в ЕС, вече беше съкратила емисиите си много. Не защото беше направила някакви усилия за това, а защото по време на прехода нашата промишленост се беше свила драстично. Спрямо 1988 г. емисиите бяха намалени с повече от 50 процента. Когато влязохме в ЕС, трябваше да дадем нашата оценка колко емисии ще ни трябват годишно и оценката беше, че ни трябват около 67 млн. тона. Нашето искане не беше удовлетворено и беше намалено на 43 млн тона, които изхвърляме в момента. Това означава, че оттук нататък нямаме никаква възможност за възстановяване или развиване на индустрията и съответно за по-висок икономически растеж. Означава, че трябва да останем на нивото, на което сме днес. Освен ако не решим да минем на негоривни енергии, които, както вече казах, са много по-скъпи и неефективни.
Ако се стигне до споразумение в Копенхаген и ние се включим в него, това ще означава не просто да спрем икономиката си на сегашното ниво, а да започнем да затваряме предприятия, защото това ще ни задължи да продължим да намаляваме емисиите си вече не на базата от 1988 г., а на база 2008 г.

Знае ли се кой ще управлява милиардите, които се предвижда да бъдат изхарчени за борба с климатичните промени, и за какво конкретно ще отидат те?

Досега цялата система се ръководеше от ООН. Според „датското предложение“ тези пари оттук нататък трябва да се управляват от Световната банка в сътрудничество с една американска екологична фондация, така че имам известни подозрения относно това къде ще отидат тези пари.

*Катя Георгиева е завършила физика на Земята, атмосферата и Космоса, специалност метеорология във Физическия факултет на СУ „Климент Охридски”. От 30 години е “феодална старица” в БАН, където се занимава с физика на Слънцето и слънчевата активност, ефектите от слънчевата активност върху Земята. Ръководи тема „Влияние на слънчевата активност върху времето и климата” в Института по слънчево-земни въздействия.

Катя Георгиева: Глобалното затопляне е измама

Значи такава филтрирана и некомпетентна информация за климата се шири, че направо започвам да се дразня. Затова ще цитирам малко популяризираното мнение на един наш специалист:

Открито писмо до Министър-председателя на Република България

Уважаеми Господин Борисов,

По повод на 15-ата среща на страните по Рамковата конвенция на ООН относно измененията в климата, се чувствам длъжна да Ви информирам за следното:
Прогнозите за бъдещо катастрофално глобално затопляне се основават на повишаването на средната глобална температура, наблюдавано през последния век, и предположението, че то се дължи основно на човешката дейност и най-вече на увеличаващата се концентрация на въглероден двуокис като резултат от използването на биологични горива.
Мнението, че измененията на климата се предизвикват от човешката дейност, е широко разпространено сред обществеността и се внушава от средствата за масово осведомяване и на широката публика, и на политиците като единодушно мнение на учените. Но истината е, че научните среди са много далеч от единодушие по този въпрос. Докато някои учени вярват, че парниковите газове, резултат от човешката дейност, са основен източник на затопляне, много други доказват, че климатичните изменения се дължат на естествени фактори.
Публикувани са и резултати, показващи, че повишената концентрация на въглероден двуокис не е причина, а следствие от повишената температура поради засиленото изпускане на газове от световния океан при по-висока температура. Над 650 световноизвестни учени, сред които и експерти на самия Междудържавен съвет по изменение на климата към ООН (IPCC), са подписали петиция, с която се противопоставят на заключенията на последния, четвърти доклад на IPCC, според които повишаването на глобалната температура е „недвусмислено” и то „с голяма вероятност” се дължи на предизвиканите от човека концентрации на парникови газове.
Факт е, че няма доказателства нито за ролята на човека в измененията на климата, нито за очакваното бъдещо катастрофално глобално затопляне. Те се оценяват единствено въз основа на математически модели, които нямат експериментално потвърждение и които не включват и не могат да включват всички фактори и начините, по които те влияят върху климата, поради простата причина, че тези фактори и техните влияния все още не са напълно известни на съвременната наука. Показателен пример е понижаването на глобалната температура през последните години, докато концентрациите на парникови газове продължават все повече да се повишават – факт, който теорията за глобалното затопляне в резултат на парникови газове не може да обясни по никакъв начин.
За илюстрация прилагам фигура, показваща измененията на температурата от 1850 до 2008 г. средно за земното кълбо и отделно за северното и за южното полукълбо. Данните, които могат да се получат от http://www.cru.uea.ac.uk/cru/data/temperature/, са от английския Climate Research Unit, University of East Anglia и това са оценките за глобалната температура, които се ползват и от Световната метеорологична организация, и от Междудържавния съвет по изменение на климата към ООН. За сравнение е показана концентрацията на въглероден двуокис, измерена в Мауна Лоа, Хавай – станцията с най-продължителни измервания
(http://www.esrl.noaa.gov/gmd/ccgg/trends/co2_data_mlo.html). Ясно се вижда, че макар концентрацията на въглероден двуокис да нараства с всяка изминала година, температурите след 2005 година започват да се понижават – по-силно в южното полукълбо, но също и в северното и глобално за земното кълбо.
Нашите изследвания в Института по слънчево-земни въздействия към Българската академия на науките показват, че най-вероятният фактор за глобалните климатични изменения на Земята са дългосрочните изменения на слънчевата активност. До подобни заключения са стигнали и колеги от много други страни. Наши и техни статии са публикувани в сериозни научни списания и са широко цитирани от научната общност. Сегашният топъл период не е изключителен в историята на Земята. В миналото е имало продължителни периоди на по-ниски и по-високи температури (включително и по-високи от днешните) и те като правило са съвпадали с периоди на понижена и повишена слънчева активност.
Широко известен е периодът на така наречения Маундеров минимум на слънчевата активност в края на 17 век, съвпадащ с най-студената част на „малката ледникова епоха” – период на силно застудяване в големи части от Европа и Северна Америка. От друга страна, преобладаващата част от учените, занимаващи се с изучаване на Слънцето, са на мнение, че навлизаме в период на изключително ниска слънчева активност, която ще доведе до трайно понижение на глобалната температура на Земята през следващите няколко десетилетия. В такъв случай всякакви мерки за съкращаване на емисиите на парникови газове, за да се преборим с евентуалните последствия от евентуалното глобално затопляне след 50 или 100 години, биха били ненужно пилеене на финансови средства, докато светът като цяло и България в частност има да се справя с много по-важни точно в този момент проблеми, като преодоляване на финансовата криза, епидемиите, неграмотността, бедността и т.н.
От един бъдещ договор – продължение на протокола от Киото – България би могла да очаква известни приходи от търговията с квоти на емисии, но това ще зависи от решението дали натрупаните свободни емисии ще се запазят и след 2012 г., както и от често ограничаващите изисквания на евентуалните купувачи. Но ако бъдат поети ангажименти „за преодоляване на антропогенното глобално затопляне”, рано или късно ще бъдем задължени да осъществим технологични промени за пренасочване на производствата към технологии с по-ниски емисии на парникови газове, което ще бъде финансово непосилно за българската икономика. А още днес от нас се искат реални пари за подпомагане на развиващите се страни. Това би било още повече неоправдано, ако няма доказателства, че реалните жертви на днешното поколение ще имат някакво хипотетично значение за бъдещите поколения.

Уважаеми господин Борисов,

Пиша това, защото се чувствам длъжна като учен и като гражданин на нашата държава да Ви дам информация, че разразяващата се напоследък истерия във връзка с глобалното затопляне и евентуалните катастрофални последствия за човечеството през следващото столетие съвсем не се основава на единодушното мнение на българските и световните учени, и че този въпрос е дотолкова спорен, че всяко решение в тази насока би било прибързано и необосновано. Поради това Ви призовавам да отложите поемането на ангажименти от страна на България във връзка с всякакви мерки, отнасящи се до глобалните изменения на климата и действията за тяхното неутрализиране и/или смекчаване, докато не се достигне до наистина единодушно мнение на световната научна общност.

Не очаквам от Вас да вярвате безрезервно на това, което Ви пиша, и съм готова да предоставя на Ваши експерти всички данни и резултати, с които разполагаме. Освен това имаме готовност да организираме в близките месеци в България световна научна конференция по изменения на климата и причините за тях, с участието на най-известните учени в тази област, привърженици на всички възможни тези. За съжаление, не е реално това да стане преди конференцията в Копехнаген, защото времето е малко. Затова още веднъж си позволявам да препоръчам засега да не се подписват документи, обвързващи страната с финансови и икономически ангажименти, които биха имали реални неблагоприятни ефекти за страната днес и за дълги години напред.

С уважение,

Д-р Катя Георгиева

Старши научен сътрудник и ръководител на група ”Слънчева динамика и глобални климатични изменения” в Института по слънчево-земни въздействия към Българската академия на науките

Ръководител на проект „Влияние на слънчевата активност върху времето и климата” от научния план на Българската академия на науките

Член на Проблемен съвет „Климатични промени” към Българската академия на науките

Регионален координатор за страните от Балканския, Черноморския и Каспийския региони по международната програма „Хелиофизична година – 2007/2008”

Заместник-главен редактор на международното научно списание „Слънце и геосфера”

Може би поредната конспирация?

Понякога ми трябва минимален Linux за да си пусна нещо на него или някакъв бърз тест. С течение на времето намерих и JeOS - минимален Ubuntu server специализиран за виртуализации.

Всичко е прекрасно, но има "дребен" проблем. Инсталацията не тръгва под някой виртуализатори (и по-специално под любимия ми Virtual PC).

Решението е - след boot да се промени командния ред като се добави следното "xforcevesa noreplace-paravirt".

Късо описание - Значи натиска се F6, после "e", модифицира се втория ред, после "enter" и се завършва с "b".

Дълго описание - след стартиране на основното меню на JeOS, се избира редакция на grub. Редактира се втория ред където по-специално се указват параметри на ядрото и след редакцията с "b" се стартира самия процес на boot.

За мое огромно съжаление вече JeOS не съществува като самостоятелна единица и е вграден в Ubuntu Server, но след стартиране трябва да се избере "минимален" режим (мисля че се натискаше F4).

Горепосочения метод сработва и за останалите версии на Ubuntu, но за подкарване на звук трябва се използва модула "snd-sb16" (modprobe snd-sb16).
Възможно е и да има проблем с видео режимите. Някъде го оправят с "vga=791" на друго място с "vga=771".

Забележка:
Ако сте достатъчно опитни можете направо да се хвърлите и на оригинала Debian NetInst stable, testing. Силно препоръчвам минималния 40 MB образ именуващ се businesscard, който след стартиране започва да сваля пакетите направо от интернет.

Станишев бил много разочарован, че във вестниците се пишат все хубави неща за Бойко Борисов, а за него все негативни статии имало. Обърнал се към Господ:
- Боже, моля те помогни ми да направя нещо изключително, че и за мен да пишат хубави неща във вестниците!
Господ му казал:
- Добре, ще ти дам възможност да ходиш по водата. Събери медиите и им се похвали!
На другия ден от пресслужбата на Станишев извикали репортери от всички медии на кея в Бургас. Станишев стъпил върху водата и се поразходил. На другия ден, на първа страница, с големи букви във всички вестници пишело ”Сергей Станишев не може да плува!!!”

"Оттук трябва да започнем да разплитаме чорапа. 20 години се чудим защо ни управляват бандити. Ами защото са в комбина с бандитите! Вижда се във филма", заявява режисьорката Малина Петрова.

Кой запали Партийния дом - отговорът на Малина Петрова1

Снощи имах удоволствието да гледам филма... разкошен е, но не е за всеки. Не е никак лек за гледане, буквално е смазващ. Силно препоръчително да се гледа от всеки. Даже и ако нямате навършени 20 години пак ви ще бъде интересно да разберете механизма на образуване на "демокрацията" в България и по-специално икономическото и зараждане.

Ще ми бъде интересно да ви чуя мненията, НО СЛЕД като изгледате филма.

Огън, (раз)следвай ме
Приключено по давност
Приключено по давност, конспирация(с/без външна намеса), или случайни стечения на обстоятелства
пожара на Партийния дом "Приключено по давност"
Документалният филм на Малина Петрова "Приключено по давност" изнася непозволените истини за пожара

Връзки към филма има в горните сайтове и по-специално в АБВ.БГ. Моля разпространете го сред приятели защото щом основателя на СДС казва на края "аз много се съмнявам че този филм ще види бял свят" очевидно, е че има защо.

А дальше начинаются проблемы. Мы говорили об этом неоднократно, скажем еще раз. Суть наступившего кризиса состоит в том, что падает спрос американских домохозяйств, падает в связи с исчерпанием механизма его кредитного стимулирования. Для поддержания спроса в США денежные власти этой страны на протяжении почти 30 лет (с начала 80-х) снижали стоимость кредита, относя основные выплаты по все возрастающему долгу «на потом». И вот это «потом» наступило: учетная ставка ФРС стала равной нулю, больше стоимость кредита не снижается. Что делать дальше? Дальше остается жить в условиях спада спроса. Но он удовлетворялся за счет двух основных источников: собственного производства США и импорта. Что сокращать?

Внутреннее производство? Но тогда придется увольнять работников, и они станут потреблять еще меньше. Кроме того, придется все больше и больше печатать долларов (а иначе как купить импортные товары?), а это еще более ослабит мировую финансовую систему и удорожает тот же самый импорт.

А если уменьшать импорт, то экономический кризис начнется в основных странах – поставщиках товаров в США. В первую очередь – в Японии, Китае и… правильно, Евросоюзе. Про первых мы пока говорить не будем, а для ЕС это не просто проблема. Это – катастрофа. Дело даже не в том, что на внутреннем спросе ЕС сегодня не может поддержать уровень жизни населения, а в том, что невозможно будет объяснить гражданам одних стран, что они должны еще более беднеть для того, чтобы лучше жилось гражданам стран других. В частности, почему необходимо уменьшать социальные расходы в Германии (на фоне и без того резкого их сокращения) для того, чтобы поддержать Болгарию или Латвию

михаил хазин по въпроса за европицата и еврочленката България